Ивайловградски камък – добиван и ценен още от древните траки

Ивайловградският камък, предлаган от Валмарг Стоун, впечатлява с красотата и солидността си. Стремежът към естествените материали, който е все по-популярен при оформянето на домашния екстериор и интериор, води до увеличен интерес към камъка, добиван в района на Ивайловград. Но този интерес не е започнал скоро, а в много древни времена. Тогава древните траки са разчитали само на естествени материали за строежа на домовете си. Камъкът е бил основният материал, осигуряващ здравината и непоклатимостта на домовете. Тази здравина и солидност древните народи намерили в каменния материал в района на днешния Ивайловград.

Ивайловградски камък

Античната вила „Армира“

Тази вила, датирана от римски времена, преди 2000 години, е била открита при строителни работи. Впечатляваща с богатата си украса, тя е не само ценен архитектурен паметник, но и свидетелство за качествата на ивайловградския камък, който и след хилядолетия запазва здравината и вида си.

Вилата е била разположена в голям район, владение на богата тракийска фамилия, наследници на тракийски цар. Самата вила била издигната от член на семейството след получаване на разрешение от римската власт за създаване на вилен комплекс.

Вилата е получила названието си от протичащата в долината река Армира. В долината, предлагаща всички необходими условия, включително близост до вода, се е простирало обширното владение на знатната тракийска фамилия.

ивайловградски камък във вила „Армира“

Поминъкът на траките в областта на днешния Ивайловград

Долината на река Армира е предлагала плодородна земя, която е доставяла на древните траки достатъчно селскостопанска продукция. Но наред с това се развивал и добивът на естествен камък за строителни цели. Още в тези древни времена били разработени кариери за добив на камък и бял мрамор. Древните траки оценили качествата на тези материали, отличаващи се със здравина и красота.

Постройката

Постройката била на два етажа. Долният бил изграден изцяло от местен камък и включвал 22 помещения, разположени около централната част – басейна. Дървена стълба водела до горния етаж.

За отопляване на сградата се използвала системата хипокауст, вид подово отопление. То било характерно за древните римляни и включвало тръби, по които циркулирал топъл въздух, подаван от специални пещи.

Басейнът – центърът на вилната композиция

Басейнът е централната част за вилата. До него се е достигало през вестибюл. Басейнът е бил правоъгълен, с огромни размери за онова време. Дължината му била 11 метра, а ширината 7 метра. За затоплянето на водата се използвала слънчевата топлина. Самата вода достигала от извора по водопровод, а преди да се излива в басейна, е преминавала през мраморна фигура. Дъното на басейна било покрито с мозайка. За изграждането на стените на басейна и на стълбата бил използван местен бял мрамор.

Мраморните мозайки на подовете

Мозайките на подовете във вилата са най-ранните римски мозайки, открити на българска територия. Мозайките били в черно и бяло, изобразяващи геометрични и растителни елементи. Белият фон бил оформен от мраморни кубчета.

Още по-впечатляваща е мозайката в спалнята. Тя е оградена с рамка и изобразява няколко портрета: на собственика и на момче и момиче, неговите деца. В средата е оформен медальон с главата на Медуза-Горгона.