Без значение дали сте любознателни или не, винаги е приятно да научиш нещо ново. Оказва се, че най-старият камък на света, който може да се намери на повърхността на земята е гнайсът.
За да бъда по-точен ще кажа, че това се отнася за гнайса край река Акаста, която се намира на остров в отдалечен и много изолиран район в Канадските северни територии.
Чрез радиометрични измервания възрастта на този гнайс е определена на около 4,03 милиарда години. Това е число, което трудно може да се осмисли. Самата планета Земя е изчислено, че е само половин милиард години по-стара, така че гнайсът от Акаста е една от най-старите кварцови скали, които още съществуват върху непрестанно променящата се земна повърхност.
Да издържи един камък на скалния цикъл – при който силите на ерозия и тектоничните плочи постоянно работят за износването, преправянето и повторно претопяване на скалите – това си е истинско постижение.
За да получите по-добра представа за отрязъка за време, за който става дума, ще се опитаме да го смалим до нещо по-разбираемо. Ако можехте да правите по една снимка на Земята през всяка от тези 4 милиарда години (4 000 000 000 снимки), след което ги превърнете във видео (при честота 30 кадъра/снимки в секунда), ще ви отнеме повече от 4 години и то ако го правите денонощно. Все още бихте гледали през 2017 г., когато динозаврите измират около три седмици и половина преди края на видеото. Съвременният човек се е появил за първи път през последните два часа от видеото.
Да се върнем на камъка. Древният гнайс е кръстен на река Акаста, намираща се източно от Голямото Мече езеро, където за първи път е бил открит през 1980-те. Мястото е на около 300 км от Йелоунайф, което на практика прави отиването там възможно само с хидроплан.
Съставен главно от минералите кварц и фелдшпат, гнайсът от Акаста се е оформил през Хадей, най-ранният геологически еон в историята на Земята. Съставът му кара геолозите да предполагат, че се е оформил от силно трансформиран гранит подложен на невъобразима топлина и налягане.
Точният произход на този гранит е неизвестно, но наличието му сочи, че континенталната кора (и водата по повърхността) вече са съществували в тези древни времена.
Нека хвърлим поглед и върху начина на определяне на възрастта. Как е станало точното определяне на възрастта на гнайса от Акаста?
При своето формиране циркониевите кристали намерени в минералната структура на камъка, са задържали ураний в своите решетки и по този начин може да играят ролята на пазители на времето, чрез измерване на разпада на урания в олово. Периода на полуразпад на урания е известен (4,47 милиарда години за Уран-238 и 704 милиона години за Уран-235).
Измерването на съотношението между атомите на урания и атомите на оловото позволява много точно датиране. Но дори циркониевите кристали не са имунизирани от това да се борят със стихиите 4 милиарда години. За по-сигурно изследователите са използвали високочувствителен детектор до голяма степен на разпад, разработен в Австралийският национален университет.
Дали гнайсът от Акаста е все още съществуваща частица от протоконтиента, който е съществувал, когато Земята е била гореща маса от струпани материали, остава загадка засега, но учените с основание са нарекли онова време Хадей: тогава може да се каже, че на Земята буквално е било ад.
С какво е известен българският гнайс
Най-старите открити и добивани скали в България също са гнайсите. По своята структура гнайсът е метаморфна скала, която се е образувала в резултат на редица фактори като високо налягане, висока температура и химични реакции в слоевете на земата поръвхност. Находищата на този какък край Ивайловград са известни с това, че се намират на изключително голяма дълбочина, което свидетелства за далечната им история на образуване още в зората на формирането на земната кора и е показател за високото им качество.
Ивайловградският гнайс е много здрав и цененен природен материал, поради високото си съдържание на гранит. Произтичащите от състава му характеристики го правят така известен и търсен не само в страната, но и в чужбина.