Метаморфните скали в България

Образуването на метаморфни скали е дълъг и сложен процес. Той обхваща широкия интервал на температурната амплитуда и налягането в недрата на земята.

метаморфни скали - гнайс

Метаморфизъм

Това е съвкупност от ендогенните изменения за приспособяването на минералния състав и структурата на скалите  към наличните условия в дълбоките части под земната кора.

Температура

Тя изиграва важна роля при изменението на скалния минерален състав. Отразява се и върху скалната структура. С дълбочината обикновено температурата нараства, но зависи и от:

  • топлината, която се пренася от дълбочинни флуиди и разтвори;
  • енергията на радиоактивното разпадане в кората на земята;
  • термичният ефект на химичните реакции в кората на земята;
  • топлината, която се получава при внедряването на магма.

Налягане

То бива хидростатично (всестранно) и ориентирано (насочено). Всестранното налягане се отразява еднакво на всички страни в резултат от теглото на разположените отгоре скални маси. Ориентираното налягане  е предизвикано от тектонските движения и е зависимо от техния интензитет.

Типове метаморфизъм

  • Контактен метаморфизъм;
  • Дислокационен (катакластичен) метаморфизъм;
  • Регионален (дълбочинен) метаморфизъм.

Метаморфни скали

Минералите, които изграждат метаморфните скали са:

  • минерали, които често се срещат в магмените и метаморфните скали: кварц, фелдшпати, слюда, пироксени, амфибол, оливин и др.;
  • минерали, които често се срещат в седиментните и метаморфните скали: доломит, калцит и др.;
  • минерали, които участват като главни в метаморфните скали и като второстепенни в магмените скали: серпентин, серицит, хлорит, актинолит и др.;
  • минерали, които се срещат единствено в метаморфните скали: воластонит, дистен, силиманит, андалузит, ставролит, гранати, кордиерит и др.

Ортометаморфни и параметаморфни скали

  • Глинести (аспидни) шисти;
  • Филити;
  • Кристалинни шисти;
  • Гнайси;
  • Амфиболити;
  • Гранулити;
  • Еклогити;
  • Хорнфелзи (рогови скали);
  • Мрамори;
  • Кварцити;
  • Катаклазити;
  • Милонити;
  • Филонити.

Гнайс

Гнайсът е метаморфна скала, която се отличава с особена здравина, повърхността му е грапава и нехлъзгаща се и е много издръжлив при температурни изменения. Затова дава стабилни, естетични и дълготрайни резултати в облицоването, строителството, полагането на настилки и декорацията на интериорни и екстериорни пространства. Настилките и облицовките с гнайс придават естествен и красив завършек на всичко. Предлага се неоформен (в естествен вид), както и оформен – след обработка. Минералният състав на гнайса позволява камъкът да се среща в разнообразни цветове: бяло, жълто, сиво, зелено, металик, кафяво и др.

Структура на гнайса

Метаморфният камък гнайс е шистов. Геоложката му структура е подобна на тази на гранита. Твърдостта му е голяма и може да се ползва навсякъде, където и гранита.

Формиране на гнайс

Метаморфни скали, какъвто е и гнайсът, е най-вероятно да се открият на места, разположени дълбоко под земната повърхност. Оформят се при високо налягане чрез събирането на други минерали. Причинява се от сблъсъка на плочи в литосферата.

Полезни характеристики на гнайса

Шистовата скала гнайс има красиви шарки и завъртулки, които го правят често използван при направата на полирани кухненски плотове, както и за облицовка. Поради голямата твърдост на гнайса може да се твърди, че направените от такъв камък неща могат да издържат векове наред. Добър изолатор е, така че облицованите къщи или сгради с гнайс, освен че са красиви и уютни, са хладни през лятото и топли през зимата.

Структура и текстура на гнайса

Структурата на камъка може да се раздели на три основни типа:

  • кристалобластична;
  • катакластична;
  • реликтова.

Текстурата на гнайса може да бъде:

  • реликтова – при нея се запазва част от текстурните особенности, присъща за изходната скала;
  • масивна метаморфна текстура, която се образува без действието на насочено налягане;
  • ориентирана текстура, която е разпространена доста широко и е разнообразна (лещовидна, шистозна, линейна, ивичеста и др.), образувана при подчертано въздействие от страна на ориентирано налягане.