Гнайсът е вид метаморфна скала, която е характерна с разпределението на минералите в нея на дълги ивици, които ясно се виждат при малки парчета или в микроскопски мащаб.
Според произхода си се дели на ортогнайси (магматичен произход на протолита) и парагнайси (седиментен произход на протолита). В нея в малки количества се съдържат кварц, биотит, мусковит, амфибол, пироксен, гранат, силиманит и др.
Гнайсът се образува когато утаечни или вулканични скали са подложени изключителна температура и налягане. Когато това се случи на практика изчезва всякаква следа от първоначалната скала.
Интересни факти за гнайса
Гнайсът се отличава от другите скали заради ивиците, което се дължи на неравното разпределение на минералите при образуването му, от където и ивиците се различават по ширина.
При подходящи условия гнайсът може да бъде прекристализиран в гранит.Това е възможно поради сходните структури.
В северните територии на Канада е открит гнайс, който учените определят, че е от периода Хедей и е на около 4 милиарда години. Понеже е намерен в каменистото дъно на река Акаста, на около 300 км от Йелоунайф, е също известен като гнайсът от Акаста.
Гнайсът толкова изобилства в по-долното ниво на земната кора, че ако направите сондаж на което и да било място на планетата, има голяма вероятност да попаднете на гнайс. Това е така, защото гнайсът се явява основната скала върху обширни метаморфни повърхности.
Думата гнайс е глагол с немски произход от периода на средния горногермански език (използван от 11 до 14 век) и означава искрящ или светъл.
Допълнителна характеристика на гнайса е редуването на светлите и тъмните ивици, което е в следствие на съдържащите се в него светли минерали като фелдшпат, кварц и мусковит и тъмни минерали като пироксен и оливин.
Гнайсът се образува от вулканична скала, глинести шисти или гранити. Един от минералите с най-голямо количество в гнайса е кварцът, който някои петрографи считат за основен компонент. Друг често срещан минерал в гнайса е фелдшпата.
Ивиците, които са се оформили в гнайса се дължат на различните минерали, които са част от неговия строеж и са на брой между 7 и 10. Това го прави много красив и предпочитан при строежите като облицовъчен камък.
За първи думата гнайс в немски източници е употребена към средата на 18 век. На английски думата се среща от 1757 г.
Гнайсовите скали, които са от утаечни скали са наричат парагнайси, а тези с магмен произход са наричат ортогнайси.
Варовикът може да се промени във варовиков гнайс, който съдържа калциев карбонат. Оформил се е от видоизменянето на варовикови и доломитни скали, съдържащи големи части пясък и глина.
Често гнайсът е бъркан с шистовите скали, тъй като и двете са метаморфни скали, които показват шистовост и пластовост, но той има по-зърнеста структура и не се сцепва. Разликата между тях е много малка.
Едни от най-старите камъни открити на Земята са от гнайс.
Използването на гнайса в строителството е свързано с изграждането и облицоването на сгради, стълбища, огради и настилки.
Използва се също така за вътрешна и външна декорация, за различни ландшафтни решения в паркове и градини, а също и за направата на надгробни камъни.