Полезни материали

Социални мрежи





Гнайсът и съставящите го минерали

Думата „гнайс“ произлиза от немски и означава „искри“ – название, получено поради искрящите ефекти на този скален материал, характеризиращ се със здравина, нехлъзгаща се повърхност, устойчивост на промени в температурата, разнообразие от цветове в минералния състав. Тези предимства му отреждат видно място сред материалите, използвани в строителството, за оригинални и естествени интериорни и екстериорни решения.

Гнайсът и съставящите го минерали

История на образуването на гнайса

Гнайсът се е образувал при трансформирането на стари скали, под действието на топлина и налягане под земната повърхност. Смята се, че това се е случило преди около 1,7 билиона години, при сблъсъка на два континента, който изтласкал под земната повърхност пясъчник и го нагрял. Минералите в него кристализирали отново и се разделили на слоеве. Вътре в така получения гнайс проникнал разтопен гранит, оформяйки слой, който по-късно се деформирал в зигзагообразна форма.

образуването на гнайса

Основни минерали, съставящи гнайса

  • Кварц
  • Плагиоклаз
  • Биотит
  • Ортоклаз

и малки количества други минерали.

минерали, съставящи гнайса

Кварц

Кварцовите частици в състава на гнайса са зърновидни или лещовидни, бели или сиви на цвят, а понякога червеникави или синкави. Думата също е с немски произход (twarc) и означава „твърд“. Химическата му формула е SiO2 (силициев двуокис). Това е един от най-разпространените минерали в земната кора – свободното му съдържание в нея е 12%. В чист вид е безцветен или бял – поради пукнатините или кристалните дефекти вътре в него, но примесите на други минерали, предимно железни окиси, му придават най-различни оттенъци.

скален материал

Плагиоклаз

Названието на този минерал е с гръцки произход, от думите „кос“ и „разчупване“. Слоевете в този минерал са под ъгъл, който се отличава от правия. Много е трудно плагиоклазът да се отчупи точно, затова в древността не го използвали много – обработването му било много трудно. Съставен е от два компонента – албит и анортит. Цветът на плагиоклаза е бял или сив, понякога със зелен оттенък, или по-тъмен до черен, когато е налице изобилие на железнорудни минерали. Твърдостта му е много висока.

Някои разновидности на плагиоклаза се използват като заместители на скъпоценни камъни: лабрадор, андезин, авантюрин (познат и като слънчев камък) и албит. Албитните кристали имат красив блясък, който не губят десетки години, и са твърди. Лабрадорът е с красив зеленикав оттенък; той често се използва за облицовка на сгради, за украшения в интериора и за паметници.

Биотит

Този минерал е наречен на френския физик Жан-Батист Био. Той е широко разпространен, съставяйки 4% от земната кора. Той заема междинно място между два вида чисти слюди – чисто магнезиевите и чисто железните, и се среща като основен скалообразуващ елемент в магмените скали. В далечното минало биотитът се е получил чрез кристализирането на магма. Основните свойства на този минерал са стъклен блясък и еластичност. С помощта на биотита се определят възрастта и условията, при които са се образували планинските скали. Най-красивите образци на минерала са ценни за колекционери.

Ортоклаз

Ортоклазът принадлежи към силикатите, по-точно към подгрупата на фелдшпатите. Цветовете му варират от бял, розов, до жълтеникав или сив. Той е широко разпространен, основно в планинските масиви. Смята се, че влияе положително на нервната система и успокоява. Легенда гласи, че може да помътнее, ако чувствата на носещия го влюбен човек изчезнат, а носенето му може да възроди любовта.

Източник: http://www.mnh.si.edu/earth/text/3_1_2_1.html

Share Button